Всичко до тук беше наред -
много раздадох, малко си взех...
Чуждите болки сложих отпред...
Имаше рани, но имаше лек.
Всичко от тук нататък добро,
ще го деля по равно на две -
за тях и за мен. А хорското зло
ще го заровя с голи ръце.
Всичко до тук оставям зад мен.
Нова усмивка, ново лице...
Слънце за всички в облачен ден
нося в своето ново сърце.
Няма тревога, няма тъги,
лошото минало свивам в юмрук.
Нека усмихва ме, нека боли...
Страхът го забравям! Всичко – до тук!
© Ива Милорадова Всички права запазени