Всичко е музика...

Розичке, не ме плашат бодлите ти вече,
не ме болят, надълбоко в сърцето влизат.
Толкова надалеч и толкова на близо,
в ядрото на земята, корените на любовта...

А тези на небесата, къде ли са, какво ли правят?
В теб са, когато от живота правиш песен!
Където строфата е всеки ден, а припева безумието му,
тогава когато от клетката излизаме и политаме...

И между "Обичам те" и "Забрави ме"
вятъра рисува мечтите, стъпките - ярки и цветни.
Някога преди, обитавали само гардероба,
днес с затворени очи, отворили сърцето...
там където има чувства, но дори и в нищото всичко е музика...

Нека всеки ден е празник на всички чувства, които идват от музиката на небето и земята!

Много здраве, вдъхновение, доброта и любов, мили приятели!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2018-02-26T23:58:59+02:00

Благодаря ти от сърце, скъпи Влади! Поздрави!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-02-15T09:01:19+02:00

"но дори и в нищото всичко е музика..." бих добавил и любов...
Красиво стихотворение и много хубави пожелания за празника.
Поздравления, Лили!