Всичко можеш да ми вземеш...
Всичко можеш да ми вземеш...
Уважението, късмета, приятелите...
Всичко можеш да ми отнемеш,
и то без проблеми...
Всичко можеш да ми причиниш,
можеш да ме нараниш, да ме разплачеш...
Всякак можеш да ме унижиш...
И че съм никоя да ми покажеш...
По всяко време можеш да ме излъжеш,
да ме накараш да ти вярвам пак и пак...
И доброто ми настроение с дума една да прокудиш,
да ме накараш да мълча само с един знак...
По всякакъв начин можеш да ме погледнеш...
Да ме накараш да се разплача без причина...
Можеш да си виновен, но пред мен да не трепнеш...
Можеш да ме накараш да не помня колко време измина...
Всичко можеш да ми сториш,
да плача, да се смея...
Но пак те слушам какво говориш...
Пак усещам, че живея...
Всичко можеш с мене да направиш,
така, че пак да съм луда по тебе...
И даже някой ден да ме оставиш...
Ще те търси и ще стене всичко в мене...
Всеки може да ме има,
но аз искам само и единствено тебе...
Всеки може като се влюбя да ме срине...
Но искам да си вечно с мене....
Всичко можеш да ми вземеш,
но не и страха от самотата, който изпитвам всеки ден...
Всичко можеш да ми вземеш,
но не и протегната ми към теб ръка...
Всичко можеш да ми вземеш,
но не и болката, когато не си до мен...
Всичко можеш да ми вземеш,
Но не и обичта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
