13.11.2008 г., 16:21 ч.

Всичко се повтаря 

  Поезия » Любовна
1166 0 38

Какво ли става? Всичко се повтаря.
Така ли ме наказа таз съдба?
Нали те бях превърнала в забрава,
защо отново се яви сега?

Усещам как присъстваш във деня ми.
Във нощите, когато сладко спя.
Не ме остави, ей, не ме забрави,
а маската ти вече онемя.

Не е ли грях отново да се връщаш?
(И образа си, виждам, си сменил.)
Косата ти не е една и съща,
а колко ли със нея си пленил?

Сега ще спя! (Но пак ще се събудя).
В съня поне ще бъдем по-добри.
Какво от туй, че времето си губя.
Какво, че... любовта ни промени!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??