26.06.2008 г., 23:24

Всичко се връща

1.3K 0 4
Всичко се връща...

Спомени раздират ми душата -
разпъната на кръст е тя сега!
Проклинам теб, живота, любовта, съдбата,
проклинам всичко свято на света!

И те мразя! Боже, как те мразя!
Защо постъпи с мен така?
И защо ли снимките ти още пазя?
Телефони, есемеси, твоите неща...

С нея си... дано във ада да гори!
Дано моята болка и тя да изживее.
Знам - и тя ще ти омръзне, нали?
Но аз последна ще се смея!

Изживейте своята кратка любов!
А после нека като мен да ви боли.
Животът корав е и суров...
Всичко се връща, знаеш, нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аааааааа това вече ме хвърли У тъча..хихих много е хубаво.А и си права за всичко написано,но наистина не трябва да мразим.Не е ли по-приятно да обичаме?!?
  • Много хубав стих, мила и наистина в живота всичко се връща. Но не трябва да мразим. Всяко нещо след като е решило да си отиде, след него те чака нещо повече - вярвай ми
  • Много верен стих!Харесва ми!
    Поздрави и целувки!
  • такъв е животът и любовта. Поздрав

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...