Jun 26, 2008, 11:24 PM

Всичко се връща

  Poetry » Love
1.3K 0 4
Всичко се връща...

Спомени раздират ми душата -
разпъната на кръст е тя сега!
Проклинам теб, живота, любовта, съдбата,
проклинам всичко свято на света!

И те мразя! Боже, как те мразя!
Защо постъпи с мен така?
И защо ли снимките ти още пазя?
Телефони, есемеси, твоите неща...

С нея си... дано във ада да гори!
Дано моята болка и тя да изживее.
Знам - и тя ще ти омръзне, нали?
Но аз последна ще се смея!

Изживейте своята кратка любов!
А после нека като мен да ви боли.
Животът корав е и суров...
Всичко се връща, знаеш, нали?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Станева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аааааааа това вече ме хвърли У тъча..хихих много е хубаво.А и си права за всичко написано,но наистина не трябва да мразим.Не е ли по-приятно да обичаме?!?
  • Много хубав стих, мила и наистина в живота всичко се връща. Но не трябва да мразим. Всяко нещо след като е решило да си отиде, след него те чака нещо повече - вярвай ми
  • Много верен стих!Харесва ми!
    Поздрави и целувки!
  • такъв е животът и любовта. Поздрав

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....