Всичко свърши, за един миг,
лежа на леглото - телефонът мълчи;
сега е трудно да затворя очи,
сърцето не ме слуша и безспирно кърви.
Лежа на леглото и си спомням онези дни,
в които бях щастлива и създавах мечти...
Проклето сърце - защо кървиш,
с какво заслужи да спреш да туптиш?!
Ти го обичаше и той теб, може би,
но всичко свърши - затвори очи!
© Александра Василева Всички права запазени