svetlamila (Светла)
65 151
14.09.2013 г., 19:46 ч.

Всичко това 

  Поезия » Друга
1071 0 9

В един предишен живот
бях слама и сено,
бях пуканки в тиган,
бях какофония от
морски таралежи,
бях позабравено дърво,
бях есен, гъста
като утайка на кафе,
бях бързо и буйно ехо,
бях къдрокос булевард,
бях зелена череша в Дания,
бях екстракт от розмарин,
бях писанка.
В този живот какво съм?
Може би трагикомично небе,
отрупано с пиперливи облаци.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никога не знаеш житейските метаморфози в какво ще те превърнат. Просто един ден се събуждаш друга...

  • аз съм тиха котка
    с червени очи
  • Знаех си, че сме се срещали някога преди
    Като разпиляни шарени мъниста е този стих.
    Харесах!
  • Аз не помня каква си била в предишните си животи,но есен,ехо и булевард не си била.Те са представи,понятия,а не са форми на живот.В тоя си живот си една много нетрадиционна и оригинална поетеса и мисля,че се справяш с ролята си прекрасно.Поздрави-самият Господ-Бог
  • !**
  • С поздрави, Светле! Нестандартно и хубаво!
  • Светле, ОБИЧАМ те заради революционния ти изказ, винаги ти се възхищавам! Моля те, не слизай от твоето небе!
  • С Краси! Поздрави за стиха!
  • Толкова голям ли е контрастът между твоите животи?!Разбутай облаците и нека остане само
    добре дозираната пиперливост в стиховете ти!
Предложения
: ??:??