14.09.2013 г., 19:46

Всичко това

1.4K 0 9

В един предишен живот
бях слама и сено,
бях пуканки в тиган,
бях какофония от
морски таралежи,
бях позабравено дърво,
бях есен, гъста
като утайка на кафе,
бях бързо и буйно ехо,
бях къдрокос булевард,
бях зелена череша в Дания,
бях екстракт от розмарин,
бях писанка.
В този живот какво съм?
Може би трагикомично небе,
отрупано с пиперливи облаци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не знаеш житейските метаморфози в какво ще те превърнат. Просто един ден се събуждаш друга...

  • аз съм тиха котка
    с червени очи
  • Знаех си, че сме се срещали някога преди
    Като разпиляни шарени мъниста е този стих.
    Харесах!
  • Аз не помня каква си била в предишните си животи,но есен,ехо и булевард не си била.Те са представи,понятия,а не са форми на живот.В тоя си живот си една много нетрадиционна и оригинална поетеса и мисля,че се справяш с ролята си прекрасно.Поздрави-самият Господ-Бог
  • !**

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...