14.09.2013 г., 19:46

Всичко това

1.4K 0 9

В един предишен живот
бях слама и сено,
бях пуканки в тиган,
бях какофония от
морски таралежи,
бях позабравено дърво,
бях есен, гъста
като утайка на кафе,
бях бързо и буйно ехо,
бях къдрокос булевард,
бях зелена череша в Дания,
бях екстракт от розмарин,
бях писанка.
В този живот какво съм?
Може би трагикомично небе,
отрупано с пиперливи облаци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не знаеш житейските метаморфози в какво ще те превърнат. Просто един ден се събуждаш друга...

  • аз съм тиха котка
    с червени очи
  • Знаех си, че сме се срещали някога преди
    Като разпиляни шарени мъниста е този стих.
    Харесах!
  • Аз не помня каква си била в предишните си животи,но есен,ехо и булевард не си била.Те са представи,понятия,а не са форми на живот.В тоя си живот си една много нетрадиционна и оригинална поетеса и мисля,че се справяш с ролята си прекрасно.Поздрави-самият Господ-Бог
  • !**

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...