Sep 14, 2013, 7:46 PM

Всичко това

  Poetry » Other
1.4K 0 9

В един предишен живот
бях слама и сено,
бях пуканки в тиган,
бях какофония от
морски таралежи,
бях позабравено дърво,
бях есен, гъста
като утайка на кафе,
бях бързо и буйно ехо,
бях къдрокос булевард,
бях зелена череша в Дания,
бях екстракт от розмарин,
бях писанка.
В този живот какво съм?
Може би трагикомично небе,
отрупано с пиперливи облаци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никога не знаеш житейските метаморфози в какво ще те превърнат. Просто един ден се събуждаш друга...

  • аз съм тиха котка
    с червени очи
  • Знаех си, че сме се срещали някога преди
    Като разпиляни шарени мъниста е този стих.
    Харесах!
  • Аз не помня каква си била в предишните си животи,но есен,ехо и булевард не си била.Те са представи,понятия,а не са форми на живот.В тоя си живот си една много нетрадиционна и оригинална поетеса и мисля,че се справяш с ролята си прекрасно.Поздрави-самият Господ-Бог
  • !**

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...