13.10.2016 г., 20:51 ч.

Всичко тука ми говори 

  Поезия
1019 4 14
Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи.
Няма никаква поквара, но в душата ми горчи.
Тъжно е като разруха, страшно е като любов.
Къщата е вече глуха под зеления покров.
В двора си почива брадва, орехът е станал пън.
Хората са кръвожадни, детството е сладък сън.
Есен е. И си говоря дълго с празното гнездо.
Имам спомени и корен. И от ореха – листо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??