Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
13.10.2016 г., 20:51 ч.

Всичко тука ми говори 

  Поезия
940 4 14

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи.
Няма никаква поквара, но в душата ми горчи.
Тъжно е като разруха, страшно е като любов.
Къщата е вече глуха под зеления покров.
В двора си почива брадва, орехът е станал пън.
Хората са кръвожадни, детството е сладък сън.

 

Есен е. И си говоря дълго с празното гнездо.
Имам спомени и корен. И от ореха – листо.
Плакали са небесата. Буренакът ще роди.
Още жива е земята, с меки дъхави гърди.
Има пулс и незабравки, и бодли на таралеж.
Вместо с черна калимавка е зелена от копнеж.

 

Птиците ще се завърнат след жестокия погром.
Спомените си прегърнах и отново имах дом.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Цвети!
  • Каква приятна изненада е това стихотворение!
  • Благодаря на всички, които харесаха, от сърце! Двоен опашат сонет! Благодаря, Краси!
  • Есен е...
  • Красива творба!
  • Тук виждам нов вид сонет.
    Сполучливо е.
  • Много хубав стих при който върху платното на носталгичната есен рисуваш една болезнена действителност.Независимо дали през цензурите минава симетралата му слагам отличен.
  • Ако приемем че през цезурите (местата където са вътрешните рими) минава симетрала, това стихотворение се превръща в един своеобразен двоен опашат сонет. Има октава, секстина и /опашка/ дистихона.
    С оригинални образи ни поднасяш идеята, че есента е красив сезон. Въпреки носталгията която носи.
  • Мноого е хубаво! Добавих си го в любими!
  • Хареса ми стиха ти ,Цвети!
  • Голяма красота открих тук... Браво!
  • Красиво е! И наистина говори! Чудесна си, Цвети!
  • Всичко говори, всичко напомня!
  • Меланхолично но красиво, поздрав!
Предложения
: ??:??