Всичко тука ми говори
Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи.
Няма никаква поквара, но в душата ми горчи.
Тъжно е като разруха, страшно е като любов.
Къщата е вече глуха под зеления покров.
В двора си почива брадва, орехът е станал пън.
Хората са кръвожадни, детството е сладък сън.
Есен е. И си говоря дълго с празното гнездо.
Имам спомени и корен. И от ореха – листо.
Плакали са небесата. Буренакът ще роди.
Още жива е земята, с меки дъхави гърди.
Има пулс и незабравки, и бодли на таралеж.
Вместо с черна калимавка е зелена от копнеж.
Птиците ще се завърнат след жестокия погром.
Спомените си прегърнах и отново имах дом.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Двоен опашат сонет! Благодаря, Краси!
