Oct 13, 2016, 8:51 PM

Всичко тука ми говори 

  Poetry
1020 4 14
Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи.
Няма никаква поквара, но в душата ми горчи.
Тъжно е като разруха, страшно е като любов.
Къщата е вече глуха под зеления покров.
В двора си почива брадва, орехът е станал пън.
Хората са кръвожадни, детството е сладък сън.
Есен е. И си говоря дълго с празното гнездо.
Имам спомени и корен. И от ореха – листо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??