28.08.2014 г., 21:59

Всичко вечно е измама

521 0 1

Всичко вечно е измама...
Илюзия подклажда драма
светът ранен е, люта рана
разяжда го до кости
та и костите изгаря
та на пепел ги превръща
нас със тъмнина обгръща
всичко си отива не се връща
няма ново начало няма не,
няма звезди, а огнени гиганти
готови да погълнат всичко живо
та и това, което дъх не диша
всичко в мрак е покрито
всичко изчезва нито
гори от сгради
нито каменни огради
нищо неще оцелее
в тъмнината ще се вее
тишина и ще пее
тихо, тихо в мрака
ще се зароди отново...
СВЕТЛИНАТА...!
светлината...
ще се зароди отново
тихо, тихо в мрака
с гръм ще пее
тъмнината ще изчезне
нищо неще оцелее
ни гори от сгради
нито каменни огради
всичко изчезва...
всичко в светлина е покрито
та и това, което дъх не диша...
готови да погълнат всичко живо
не звезди, а огнени гиганти
няма ново начало няма не,
всичко си отива не се връща
нас със светлина обгръща
та на пепел ни превръща
разяжда ни до кости
та и костите изгаря
светът ранен е, люта рана
Илюзия подклажда драма
Всичко вечно е измама...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята е добра като съдържание и форма, но трябва още малко да поработиш.
    На места има препъвания и се губи иначе хубавият замисъл.
    Успех!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...