Всяка дума е дъх
Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда,
рециклирираш сълзите в усмивки, щом дойде дъгата...
Посоляваш сърцето си с тях (да не хване ръжда),
и садиш търпеливо любов от цвета на тъгата...
Битие като път - със обрасли по него тревоги,
със вини, дето все някак трудно оставяш зад теб...
Всеки ден е парченце живот. И редиш го отново...
като стих - всяка дума е дъх... И така - ред по ред.
... Но реших поне днес да поседна в най-тихия кът
на душата си. (Май уморих се от толкова тичане).
Тук отдавна дъгите са мит, но все още валят
малки капки надежда... И аз... пожелах си обичане.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво !
-
Много ми хареса!
-
-
"или сядаш в най-тихия кът на душата си боса."
Уникална си! -
Какъв стих-откровение!
И от всичките пътища и пространства - уморени, присядаме в най-тихия кът!
Поздрав и моите уважения! -
"Всеки ден е парченце живот" !!!
Красиво,горчиво, но с мъдър и оптимистичен финал! Браво! -
Благодаря ви!
-
Поздравления и от мен, Павлина!
-
"Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,"
Споделям, Павлина! -
Хубаво! Прекрасен и запомнящ се финал!
-
Браво за хубавия и пълнокръвен стих!!!
Прегръдка с обич! -
В най–тихия кът на душата...Дано там ти е светло и уютно!Харесах!
-
чудесно!
-
Добре!
-
Благодаря ти за хубавото пожелание, Павлина! Трогнат съм.
Седмица с попътни ветрове ти желая! -
Щом не може в усмивки - тогава да рециклираме сълзите в капчици надежда, Младен...
Благодаря ви, че наминахте, и се радвам, че харесахте! -
Прекрасна поезия!
Поздравления! -
До кога ще сме силни е въпроса?
Точно днес имах нужда да прочета,че все още някъде вали..."малки капки надежда"
Много харесах!
Поздрави -
Докосна ме магически. Не е само, защото напоследък съм в особено състояние на духа. Причината е качествения ти стих. Ти оцени навремето "Затворени в мига", а днес и "Орисани". Виждам, че не е било случайно.
"Всеки ден е парченце живот" - отлично казано. На моменти от зловещ пъзел, бих добавил. А как бих искал да се науча да "рециклирам сълзите в усмивки". Уви, не успях да овладея това изкуство.
"Дъгите са мит...валят малки капки надежда...И аз...пожелах си обичане."
Желанието ти е сбъднато!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
