Всяка дума е дъх
Битие като път - падаш, ставаш, изтупваш се, тръгваш...
Срещу теб или слънцето - в силата ти е въпроса.
Всеки ден е борба: или с дявола в теб се надлъгваш,
или сядаш в най-тихия кът на душата си боса.
Докато завали. Пасианси редиш от дъжда,
рециклирираш сълзите в усмивки, щом дойде дъгата...
Посоляваш сърцето си с тях (да не хване ръжда),
и садиш търпеливо любов от цвета на тъгата...
Битие като път - със обрасли по него тревоги,
със вини, дето все някак трудно оставяш зад теб...
Всеки ден е парченце живот. И редиш го отново...
като стих - всяка дума е дъх... И така - ред по ред.
... Но реших поне днес да поседна в най-тихия кът
на душата си. (Май уморих се от толкова тичане).
Тук отдавна дъгите са мит, но все още валят
малки капки надежда... И аз... пожелах си обичане.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
