Всяка нощ от съня си крада,
заради шепата слънчеви стихове.
Всяка нощ непозната звезда
със светлина по възглавката пише.
Всяка нощ е луната сълза,
а небето - очите на мрака.
А отвън на щурците гласа
сякаш дава сигнал за атака.
Всяка нощ тишината шепти -
пеперудено лято напомня.
Разпилян, с разранени пети
дотърчава от детството спомена.
И заспивам над белия лист,
напоен със сълзи и въздишки.
А съня - от росата по-чист...
Всяка нощ аз сънувам усмивки!
© Нели Вангелова Всички права запазени