Всяка пролет ще идвам при тебе
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда
или зрънце...След дъжд ще го сея.
Ти недей присмехулно поглежда.
Ще ти дам плодовете от нея.
После тихо и кротко ще тръгна
по света. Да говоря за тебе.
Всички чувства до кръв ще изтръгна,
проумяла красивия жребий: ...