Отсреща се роди момиче
и стана хубава мома,
в душите мъжки занаднича,
бе синоним на любовта!
И всички хора в махалата
приеха глъча на момата...
А кръшният момински смях
бе истински мехлем за тях.
Но "всяко чудо" за три дена.
Тя сключи брак с едно момче...
И както всеки ще рече,
Съдбата я сложù в ярема!
И така животът скъп
пак влезе в скучния калъп...
© Христо Славов Всички права запазени