Всяка едничка сълза по лицето
стича се и се впива, оставя следа.
Всяка болка, горяща в сърцето,
изпраща надеждата далече сама.
Всяка дума, почувствана нощем,
пленява ни някак плахо насън...
Като трепет, докосващ ни още,
или като полъх на вятър отвън.
Всяка звездичка блести в небето,
напомня мечтите, родени преди,
със своя пламък ни връща детето,
без което сякаш сме малко сами... ...