Apr 6, 2008, 10:38 AM

Всяко нещо

  Poetry
627 0 3
Всяка едничка сълза по лицето
стича се и се впива, оставя следа.
Всяка болка, горяща в сърцето,
изпраща надеждата далече сама.

Всяка дума, почувствана нощем,
пленява ни някак плахо насън...
Като трепет, докосващ ни още,
или като полъх на вятър отвън.

Всяка звездичка блести в небето,
напомня мечтите, родени преди,
със своя пламък ни връща детето,
без което сякаш сме малко сами...

Всяко чувство, постъпка и глас
носи със себе си някакъв цвят,
означава различно нещо за нас,
а понякога може би целия свят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за прекрасните думи!
  • Толкова си мъничка...а толкова мъдра!
    Много хубаво казано и написано. с обич.
  • Всяко нещо, което ни заобикаля, остава трайни следи в съзнанието ни. И ти си се докоснала много емоционално и образно до тях. Поздравявам те!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...