6 апр. 2008 г., 10:38

Всяко нещо

629 0 3
Всяка едничка сълза по лицето
стича се и се впива, оставя следа.
Всяка болка, горяща в сърцето,
изпраща надеждата далече сама.

Всяка дума, почувствана нощем,
пленява ни някак плахо насън...
Като трепет, докосващ ни още,
или като полъх на вятър отвън.

Всяка звездичка блести в небето,
напомня мечтите, родени преди,
със своя пламък ни връща детето,
без което сякаш сме малко сами...

Всяко чувство, постъпка и глас
носи със себе си някакъв цвят,
означава различно нещо за нас,
а понякога може би целия свят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за прекрасните думи!
  • Толкова си мъничка...а толкова мъдра!
    Много хубаво казано и написано. с обич.
  • Всяко нещо, което ни заобикаля, остава трайни следи в съзнанието ни. И ти си се докоснала много емоционално и образно до тях. Поздравявам те!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...