Всъщност може би аз...
737
0
2
Никой не им казва,
че да продължаваш може да е лъжа,
да потъпкваш себе си и
да страдаш...
Никой не им казва,
че поезията може да е равна на самота,
да загубиш себе си и
пак да се радваш...
Никой не им казва,
че да се бориш срещу вятъра е блян,
да въртиш своя меч насам-натам
да губиш отново и отново...
Никой не им казва,
че вярата може да бъде нечий храм,
да седнеш и да се помолиш,
но пак да останеш сам...
И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.
Никой не им казва,
че острият ум е плод на несподелена любов,
че добротата идва от злината
и всички са такива...
Никой не им казва,
че жената е просто част от този живот
и в нейната природа е
скръбта да и отива...
Никой не им казва,
да спрат да пишат, защото това е тъга -
тъга, създадена от някой
и тъга, обречена на вечност...
Никой не им казва
да пишат за много по-различни неща,
защото може би тя
ще продължи да пари горещо...
И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.
Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Аз не бях изобщо човекът който
можеше да се чувства по-добре,
ако някой го беше спрял да рискува...
Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Но аз само се лъжех жестоко
и никой няма да ме разбере,
ако не е опитвал да се преструва...
че да продължаваш може да е лъжа,
да потъпкваш себе си и
да страдаш...
Никой не им казва,
че поезията може да е равна на самота,
да загубиш себе си и
пак да се радваш...
Никой не им казва,
че да се бориш срещу вятъра е блян,
да въртиш своя меч насам-натам
да губиш отново и отново...
Никой не им казва,
че вярата може да бъде нечий храм,
да седнеш и да се помолиш,
но пак да останеш сам...
И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.
Никой не им казва,
че острият ум е плод на несподелена любов,
че добротата идва от злината
и всички са такива...
Никой не им казва,
че жената е просто част от този живот
и в нейната природа е
скръбта да и отива...
Никой не им казва,
да спрат да пишат, защото това е тъга -
тъга, създадена от някой
и тъга, обречена на вечност...
Никой не им казва
да пишат за много по-различни неща,
защото може би тя
ще продължи да пари горещо...
И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.
Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Аз не бях изобщо човекът който
можеше да се чувства по-добре,
ако някой го беше спрял да рискува...
Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Но аз само се лъжех жестоко
и никой няма да ме разбере,
ако не е опитвал да се преструва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
