Kristo (Христо Андонов)
390 76
20.09.2007 г., 0:35 ч.

Всъщност може би аз... 

  Поезия
601 0 2
Никой не им казва,
че да продължаваш може да е лъжа,
да потъпкваш себе си и
да страдаш...
Никой не им казва,
че поезията може да е равна на самота,
да загубиш себе си и
пак да се радваш...

Никой не им казва,
че да се бориш срещу вятъра е блян,
да въртиш своя меч насам-натам
да губиш отново и отново...
Никой не им казва,
че вярата може да бъде нечий храм,
да седнеш и да се помолиш,
но пак да останеш сам...

И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.

Никой не им казва,
че острият ум е плод на несподелена любов,
че добротата идва от злината
и всички са такива...
Никой не им казва,
че жената е просто част от този живот
и в нейната природа е
скръбта да и отива...

Никой не им казва,
да спрат да пишат, защото това е тъга -
тъга, създадена от някой
и тъга, обречена на вечност...
Никой не им казва
да пишат за много по-различни неща,
защото може би тя
ще продължи да пари горещо...

И всичко е объркано в тази тъмнина,
И отново съм един от вас...
И всъщност може би аз
ще успея да внеса в душите светлина.

Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Аз не бях изобщо човекът който
можеше да се чувства по-добре,
ако някой го беше спрял да рискува...

Аз някога бях потънал дълбоко
в едно тихо и спокойно море
и не се давех, но не исках да изплувам...
Но аз само се лъжех жестоко
и никой няма да ме разбере,
ако не е опитвал да се преструва...

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??