21.09.2011 г., 13:17

Втори шанс

890 0 1

Искаш ли да поиграем малко,

но този път да има правила,

че да захвърлим всичко ще е жалко -

виж как изглежда моята игра.

 

Ти няма да ми обещаваш вечност,

аз няма да съм вече мнителна,

"Обичам те!" ще бъде искрено

и любовта ни няма да е изморителна.

 

Ти ще се научиш да ми вярваш

и ще ми даваш свобода,

и няма да ме натоварваш,

за да спестим поредната несгода.

 

Ще бъдеш поводът да се усмихвам,

а не да плача и крещя,

до тебе нежно ще притихвам

и ще споделяме нощта.

 

Не са ми сложни правилата,

не ми е сложна любовта,

не ми е сложна и играта...

ти само ми подай ръка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...