Вулканът
Вулканът
Покорни сме вървим в редицата,
един след друг.
Къде сме тръгнали
и как до там ще стигнем?!
Със зъби скърцайки от болка...
Свити сме в юмрук.
Не знам кога ний
знамето ще вдигнем?!
Гнева на хората,
е като лава на вулкан.
От нас навънка
жупел се разлива...
Но този гняв на хората
е с тирания обуздан,
че иначе от жупела му
много ще загинат!
Защото силата на този
страшен Великан,
е разрушителна
до край и все разнопосочна,
и затова до днес стои
плода му необран,
за туй стои и той
във мъртвата си точка...
И затова е страшен
този адски Великан,
и вместо да създава той
предимно разрушава,
и неговия тайнствен
код не е от никого разбран,
и затова голямата заплаха
си остава!
27.09.1978г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
