Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.

За нещата минали ни тя реди
исторически във върволица
тъкмо точно както е било преди –
качествено, както и в количество.

В нейните очи топят се хълмове,
запокитва планини в моретата,
океанът като локва съща е,
стъпи ли върху му, го размества тя.

Пренарежда с лекота релефите
и очаква случване на бъдеще.
Вярата, повярвайте, е шефът на
агрегатите, живот поддържащи.

Произвежда вяра пълноценното.
Дърпа тя за идването радост.
Прогресивно, истински и вечно, тя
с любовта съребрен е подарък.

Бяга трудността, щом вижда вярата.
Колебливият не побеждава.
Божий  дар е – обосновка на това,
че блажен докрай е всеки вярващ.