Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.
За нещата минали ни тя реди
исторически във върволица
тъкмо точно както е било преди –
качествено, както и в количество.
В нейните очи топят се хълмове,
запокитва планини в моретата,
океанът като локва съща е,
стъпи ли върху му, го размества тя. ...