Вяра
Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя.
Готов съм! Само да те достигна.
Любовта си към теб ще опазя,
сърцето ти от лед щом стигна.
Ще мога, тогава, във своите длани
във миг да го стопля, да счупя леда.
Тогава пред мене пак ще застане
добрата, красива и умна жена.
И ще изчезне от мене тъгата.
Просто ей тъй! Без следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
