Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя.
Готов съм! Само да те достигна.
Любовта си към теб ще опазя,
сърцето ти от лед щом стигна.
Ще мога, тогава, във своите длани
във миг да го стопля, да счупя леда.
Тогава пред мене пак ще застане
добрата, красива и умна жена.
И ще изчезне от мене тъгата.
Просто ей тъй! Без следа!
© Минко Андонов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
