МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 149
Sep 1, 2020, 11:47 AM

Вяра 

  Poetry » Love
624 2 2

Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя.
Готов съм! Само да те достигна.
Любовта си към теб ще опазя,
сърцето ти от лед щом стигна.
Ще мога, тогава, във своите длани
във миг да го стопля, да счупя леда.
Тогава пред мене пак ще застане
добрата, красива и умна жена.
И ще изчезне от мене тъгата.
Просто ей тъй! Без следа!

 

© Минко Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Единият сам,
    отново е буден.
    По химери бленува
    словеса наредил...
    Уж очите се смеят,
    а в душата унил.

    Благодаря за прочита и коментара!
  • Поети...
    И жени.
    Мъже, човеци.
    Кой е забравил,
    кой - простил.
    Кой търси,
    кой - намерил вече.
    Един е тук,
    в смълчана вечер.
    А друг е там,
    навярно спи.
    👍
Random works
: ??:??