7.04.2007 г., 22:31

Вяра

903 0 0
 

Вяра

 

Миг оставяш се на отчаяние,

то поглъща те лавинно.

Спираш да дишаш природното ухание,

Изгубваш всичко невинно.

 

Стъпваш по тревата,

не виждаш как цвета `и ти говори.

Струва ти се, чевървиш на място.

Отчаяние завило те е властно.

 

Чуваш глухо гласът на твойта вяра,

Притисната в кюше на тъмно.

Тя драпа преди тебе да извика,

Че живота ВИ иска да прегърне.

 

Пусни я да види отново светлината,

пердето от очите ти ще дръпне.

Роза да подари на душата,

а сърцето ще престане от болката да тръпне.

 

Виж, вече се усмихваш

на пролетното време.

Колко щеще още да униваш?

Не позволявай на отчаяние, вярата да вземе!

 

По пътя ти растат хубави неща,

Обичаш да откъсваш тези цветя.

Лошите са само стимул.

Смачкай ги със силата на мисълта!

 

08.03.2007г.                                                                                                               М.                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...