Вяра
Миг оставяш се на отчаяние,
то поглъща те лавинно.
Спираш да дишаш природното ухание,
Изгубваш всичко невинно.
Стъпваш по тревата,
не виждаш как цвета `и ти говори.
Струва ти се, чевървиш на място.
Отчаяние завило те е властно.
Чуваш глухо гласът на твойта вяра,
Притисната в кюше на тъмно.
Тя драпа преди тебе да извика, ...