26.01.2012 г., 10:38

Вяра

825 0 1

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.

Повярвах на въздушни обещания, химери,
прелиствайки поредната надежда,
а в сърцето си оставях да трепери
копнежът - облечен в черните одежди.

Пребродих много пътища, пътеки -
вървях, не спирах, продължих,
макар да осъзнавах, че навеки
ще се лутам между тези, които забраних.

Искам да изтрия предишните мечти,
с които запълвах празнотите всеки ден
и накрая да забравя за очите,
които раняваха истинската мен.

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
но не се отказах да живея
с това, което съм, ще бъда, или бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Брияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...