26 янв. 2012 г., 10:38

Вяра

824 0 1

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.

Повярвах на въздушни обещания, химери,
прелиствайки поредната надежда,
а в сърцето си оставях да трепери
копнежът - облечен в черните одежди.

Пребродих много пътища, пътеки -
вървях, не спирах, продължих,
макар да осъзнавах, че навеки
ще се лутам между тези, които забраних.

Искам да изтрия предишните мечти,
с които запълвах празнотите всеки ден
и накрая да забравя за очите,
които раняваха истинската мен.

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
но не се отказах да живея
с това, което съм, ще бъда, или бях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...