Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.

Повярвах на въздушни обещания, химери,
прелиствайки поредната надежда,
а в сърцето си оставях да трепери
копнежът - облечен в черните одежди.

Пребродих много пътища, пътеки -
вървях, не спирах, продължих,
макар да осъзнавах, че навеки
ще се лутам между тези, които забраних.

Искам да изтрия предишните мечти,
с които запълвах празнотите всеки ден
и накрая да забравя за очите,
които раняваха истинската мен.

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
но не се отказах да живея
с това, което съм, ще бъда, или бях...