26 ene 2012, 10:38

Вяра

  Poesía
829 0 1

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.

Повярвах на въздушни обещания, химери,
прелиствайки поредната надежда,
а в сърцето си оставях да трепери
копнежът - облечен в черните одежди.

Пребродих много пътища, пътеки -
вървях, не спирах, продължих,
макар да осъзнавах, че навеки
ще се лутам между тези, които забраних.

Искам да изтрия предишните мечти,
с които запълвах празнотите всеки ден
и накрая да забравя за очите,
които раняваха истинската мен.

Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
но не се отказах да живея
с това, което съм, ще бъда, или бях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...