Живот без вяра тъмна нощ е,
не светят слънцето, луната и звездите.
Но не е страшна просто тъмнината,
а мракът черен във душите.
Без вяра битието губи смисъл,
изгубва се в тъмата любовта.
Тъгата властва над живота,
а мъката във вените тече сега.
И някъде дори и път да има,
посока няма, тъй вървиш без цел.
А зимата сковава всяка мисъл,
забравяш кой си и къде си ти поел.
Безбожен свят на злото е подвластен,
там дяволът делата е поел.
И няма щастие, усмивки, радост,
а мрак света ни тука е превзел.
И само с вярата най-чиста,
ако повярваме, светът ще се спаси.
Надежда, вяра и любов е истината,
с молитва чиста в нашите души!
© Петър Петров Всички права запазени