elenabili (Елена Биларева)
297 2389
22.05.2012 г., 19:25 ч.

Вярата на просяка 

  Поезия
622 0 24

Той бе доволен. Истински доволен,

защото притежаваше небето,

един кашон и два-три стари стола –

и всичките събираше в сърцето си.

 

Бе свикнал да живее на открито.

Избра го сам, съзнателно и ясно.

Звездите нощем светеха в очите му-

в наивните очи на непораснал.

 

Познаваше природните капризи -

ако вали – вали, и отминава.

Увиваше се в сетната си риза,

когато нощем пътят онемяваше.

 

Твърдеше, че го слушат ветровете –

не виждаше ни бури, ни откоси.

И вярата подпираше небето му –

че Господ ще опази своя просяк.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??