elenabili (Елена Биларева)
298 2386
May 22, 2012, 7:25 PM

Вярата на просяка 

  Poetry
657 0 24

Той бе доволен. Истински доволен,

защото притежаваше небето,

един кашон и два-три стари стола –

и всичките събираше в сърцето си.

 

Бе свикнал да живее на открито.

Избра го сам, съзнателно и ясно.

Звездите нощем светеха в очите му-

в наивните очи на непораснал.

 

Познаваше природните капризи -

ако вали – вали, и отминава.

Увиваше се в сетната си риза,

когато нощем пътят онемяваше.

 

Твърдеше, че го слушат ветровете –

не виждаше ни бури, ни откоси.

И вярата подпираше небето му –

че Господ ще опази своя просяк.

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??