11.01.2013 г., 18:28

Вярност

958 1 0

Краката ми вървят само в нейния път,

в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,

ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,

обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,

усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните,

очите ми се спират само пред нейния поглед,

мислите ми са заети само от белега на ръката ù.

 

                                                           На момичето с фланелка на природен парк ,,Персина"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...