Краката ми вървят само в нейния път,
в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,
ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,
обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,
усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните,
очите ми се спират само пред нейния поглед,
мислите ми са заети само от белега на ръката ù.
На момичето с фланелка на природен парк ,,Персина"
© Георги Димитров Всички права запазени