Jan 11, 2013, 6:28 PM

Вярност

  Poetry » Love
957 1 0

Краката ми вървят само в нейния път,

в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,

ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,

обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,

усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните,

очите ми се спират само пред нейния поглед,

мислите ми са заети само от белега на ръката ù.

 

                                                           На момичето с фланелка на природен парк ,,Персина"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...