1.05.2020 г., 7:31 ч.
Вярвам
В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани,
прорязвани от мъка и обида.
Но пак вървя, не падам - към поляни
с разцъфващи цветя, живот да видя.
Сега е мрачно и студено, трудно
и дъжд безплоден сипе безнадеждност.
А вярвам аз и ще открия чудно
мечтана красота със свежа нежност.
Това, което днеска ме раздира
ще е зад мен... Любов ще триумфира.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всъщност има ли поезия извън класическите форми? Може би поетична проза - също много красив жанр.
-
Асенчо... 🙂
Радвам се, че най - после един майстор на строгите форми беше забелязан... -
Хубаво написано, хубаво е когато се пише в класически форми.
-
Радвам се на ведрото настроение, което носи стихът.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
