Вярвам
В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани,
прорязвани от мъка и обида.
Но пак вървя, не падам - към поляни
с разцъфващи цветя, живот да видя.
Сега е мрачно и студено, трудно
и дъжд безплоден сипе безнадеждност.
А вярвам аз и ще открия чудно
мечтана красота със свежа нежност.
Това, което днеска ме раздира
ще е зад мен... Любов ще триумфира.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Радвам се на ведрото настроение, което носи стихът.