28.01.2024 г., 12:47 ч.

Вярвам 

  Поезия » Хумористична, Друга
168 0 0

Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.

Изправям се сама по-силна
и не жадувам аз за мъст.
Дори и скрит зад нечия закрила,
в живота всеки носи своя кръст.

Не спазвам Моисееви закони

нито за зъби, нито за очи.
Не моля Бог пред свèтите икони,

справедливост той да възмeзди.

Аз вярвам, че дори и на злодея
ако предложа другата страна,
Дори и той над мен да се надсмее,

с това Земята става по-добра.  

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??