Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна
и не жадувам аз за мъст.
Дори и скрит зад нечия закрила,
в живота всеки носи своя кръст.
Не спазвам Моисееви закони
нито за зъби, нито за очи.
Не моля Бог пред свèтите икони,
справедливост той да възмeзди.
Аз вярвам, че дори и на злодея
ако предложа другата страна,
Дори и той над мен да се надсмее,
с това Земята става по-добра.
© Таня Гулериа Всички права запазени