Според Чехов, аз съм културен.
Според чичо, съм гола вода.
Щом цветята наричаме бурени,
значи има резон във това.
Ама Чехов отдавна го няма,
а пък чичо говори за мен.
Той превръща живота ми в драма.
Комедийно съм аз ощетен.
И макар да е чичо ми пречка.
И макар да ме прави на звяр.
Препрочитам пиесата "Мечка",
тя е моят настолен буквар.
Вуйчо имал е Чехов, не чичо.
Затова от култура пращи.
Този Ваня, така го обичам,
чичо няма такива мечти.
И дори да съм днеска под чехъл,
който чичо нарича налъм,
вярвам само на думите Чехови!
На чичовите - сакън!
© Валентин Йорданов Всички права запазени