Вярвам в теб...
Една въздишка отронена
отекна тихо в нощта.
Една сълзица прогонена
се търкулна в дланта.
Сто въпроса възникнаха,
докога все така,
ще обсебва ме болката
в любовта, със тъга?
Докога ще преследвам аз
свойта светла звезда,
и ще търся във хаоса
светлина и мечта?
Докога самотата
ще е верният страж
на дома, а врататта
ще мълчи във захлас?
Ще намеря ли пътя
общ за теб и за мен?
И не си ли, Любов, всъщност
блян споделен?
Щом за други те има,
ще те срещна и аз.
Вярвам в теб, ти си зрима
моя нежност и страст.
---------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
---------------------------------------------------------------------------------------
Вдъхновиха ме стиховете на всички поети в този сайт, търсещи и вярващи в Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
