7.03.2005 г., 12:59

вярваш- не вярваш

1.5K 0 2

Вярваш ли,
че всеки който някога те е обичал,
ще си събира монети, за да купи
частичка прашинка от твоите мигли
и със ъгълчето на езика
ще близне вяло твоята обида?

А знаеш ли
разликата между да обичаш и да целуваш
като във запой и водката да ти стига до гърлото?
Една бутилка би издържала, но ние потъваме,
а мина само минута- почакай, стой,
не виждаш ли всичкото лято излезе,
не виждаш ли морския бряг- той е мой,
почти целият мой.
Бих ти разказала всичко за него,
бих седяла, бих цедила
кутия след кутия цигари,
но перспективата
да си раздаваме бакшиши
както тази ненормална зима,
няма да ни направи цветни.

Вярваш ли,
че сутрин, лежейки във кревата, 
винаги те покривах с одеяло.
Мила привичка - почти като онази
да ти чупя устните нощем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • яростно и откровено ми звучи...!!!
  • пфф много ми харесва!! някво откровено и яростно ми звучи..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...