Вятър
Вятър
Попари листата
вятърът глух,
като някой зъл дух
отне им живота.
А седя аз омълчан,
тук, в тишината
съм готов да заплача.
Есента донесе печал.
Ала греховен светът,
той изкривява
и злото добро става,
то е свещеният път.
Та и към мен, ветре, смили се,
и аз посивях,
твърде млад остарях
с тебе вземи ме.
Да летя с листата,
че таз душа черна
ме кара да вехна.
Искам с теб в небесата!
Ах, тъмни ветре красив...
на листата
им дари свободата.
Кога и мен ще спасиш?
© Красимир Иванов. Всички права запазени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
