Nov 26, 2011, 3:00 PM

Вятър

  Poetry
911 0 1

 

     Вятър

 

Попари листата

      вятърът глух,

като някой зъл дух

    отне им живота.

 

А седя аз омълчан,

     тук, в тишината

съм готов да заплача.

     Есента донесе печал.

 

Ала греховен светът,

      той изкривява

и злото добро става,

     то е свещеният път.

 

Та и към мен, ветре, смили се,

          и аз посивях,

твърде млад остарях

         с тебе вземи ме.

 

Да летя с листата,

      че таз душа черна

ме кара да вехна.

      Искам с теб в небесата!

 

Ах, тъмни ветре красив...

       на листата

им дари свободата.

       Кога и мен ще спасиш?

 

© Красимир Иванов. Всички права запазени!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...