Nov 26, 2011, 3:00 PM

Вятър

  Poetry
913 0 1

 

     Вятър

 

Попари листата

      вятърът глух,

като някой зъл дух

    отне им живота.

 

А седя аз омълчан,

     тук, в тишината

съм готов да заплача.

     Есента донесе печал.

 

Ала греховен светът,

      той изкривява

и злото добро става,

     то е свещеният път.

 

Та и към мен, ветре, смили се,

          и аз посивях,

твърде млад остарях

         с тебе вземи ме.

 

Да летя с листата,

      че таз душа черна

ме кара да вехна.

      Искам с теб в небесата!

 

Ах, тъмни ветре красив...

       на листата

им дари свободата.

       Кога и мен ще спасиш?

 

© Красимир Иванов. Всички права запазени!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...