Вятър
546
0
0
На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена.
На страдание съм обречен,
жаден за идеал и красота -
ти си рай чуден, но далечен,
затуй ме мъчи празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
