Вятър-лечител...
Вятър-лечител...
Един ласкав Вятър гали очите на уличните лампи,
роши опашките на бездомните котки,
милва онова куче ухапано
и странно-смешната му сянка-походка...
Търси по перата птичето ято,
каца по комините, по прозорците,
върви по ръба на Земята,
пита ме научих ли си уроците
за Любовта, за децата,
дали още на сън плача
и мечтите ми гонят ли конеца на хвърчилата...?
Един ласкав Вятър в шепите стискам
и си говоря с него, говоря...
Пред него съм от тревата по-ниска
и сме затворили кутията на Пандора...
Говори ми ту с гласа на немите риби,
ту стихийно, но кратко
и аз дишам – жената-амфибия,
водата е слънчева, гладка...
Дишам през раните-прорези
от думи, от остри бодили,
а той ме превързва и глези
със вятърната си свила...
Превързва Душата – ранената
и дланите – недописали,
за този, който не спря до мене
и за този, за който са ме орисали...
Превързвай, Ветре, превързвай,
но остави малка част, там където,
когато ме заболи и от Тебе,
друг да ми пре(и)върже сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
