Вятър-сватба
Вятър-сватба
Гледала в нощта отгоре
самодивската Луна
как заспиват вкъщи хора,
уморени от деня.
А навън бушувал Вятър -
сватба вдигал над света,
стара майка му земята
и простора син - баща!
Думкал по вратите тъпан,
бил в прозорците дайре,
гръмвал с някой клон пречупен -
вятър-сватба от сърце!
Свирел в дупки и пролуки,
тропал в покриви хоро...
Водели насреща булка
братя-върхове гора!
Гледала Луната бледа,
плахо облак изпълзял
и закрил ù с длан лицето,
да не гледа с тая жал.
Че веднъж се Вятър жени -
скитника-самотник стар!
Пролет ли е - лудо време!,
като вино пий нектар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
