Apr 15, 2012, 9:50 PM

Вятър-сватба 

  Poetry » Love
650 0 6

Вятър-сватба

 

Гледала в нощта отгоре

самодивската Луна

как заспиват вкъщи хора,

уморени от деня.

 

А навън бушувал Вятър -

сватба вдигал над света,

стара майка му земята

и простора син - баща!

 

Думкал по вратите тъпан, 

бил в прозорците дайре,

гръмвал с някой клон пречупен -

вятър-сватба от сърце!

 

Свирел в дупки и пролуки,

тропал в покриви хоро...

Водели насреща булка

братя-върхове гора!

 

Гледала Луната бледа,

плахо облак изпълзял

и закрил ù с длан лицето,

да не гледа с тая жал.

 

Че веднъж се Вятър жени -

скитника-самотник стар!

Пролет ли е - лудо време!,

като вино пий нектар!

 

 

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??