Apr 15, 2012, 9:50 PM

Вятър-сватба

  Poetry » Love
882 0 6

Вятър-сватба

 

Гледала в нощта отгоре

самодивската Луна

как заспиват вкъщи хора,

уморени от деня.

 

А навън бушувал Вятър -

сватба вдигал над света,

стара майка му земята

и простора син - баща!

 

Думкал по вратите тъпан, 

бил в прозорците дайре,

гръмвал с някой клон пречупен -

вятър-сватба от сърце!

 

Свирел в дупки и пролуки,

тропал в покриви хоро...

Водели насреща булка

братя-върхове гора!

 

Гледала Луната бледа,

плахо облак изпълзял

и закрил ù с длан лицето,

да не гледа с тая жал.

 

Че веднъж се Вятър жени -

скитника-самотник стар!

Пролет ли е - лудо време!,

като вино пий нектар!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....