Apr 15, 2012, 9:50 PM

Вятър-сватба

  Poetry » Love
890 0 6

Вятър-сватба

 

Гледала в нощта отгоре

самодивската Луна

как заспиват вкъщи хора,

уморени от деня.

 

А навън бушувал Вятър -

сватба вдигал над света,

стара майка му земята

и простора син - баща!

 

Думкал по вратите тъпан, 

бил в прозорците дайре,

гръмвал с някой клон пречупен -

вятър-сватба от сърце!

 

Свирел в дупки и пролуки,

тропал в покриви хоро...

Водели насреща булка

братя-върхове гора!

 

Гледала Луната бледа,

плахо облак изпълзял

и закрил ù с длан лицето,

да не гледа с тая жал.

 

Че веднъж се Вятър жени -

скитника-самотник стар!

Пролет ли е - лудо време!,

като вино пий нектар!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...