Вятърко
Вятърко, защо лудуваш,
рошиш ме и ме целуваш
и над босите нозе -
роклята ми на лале.
Раменете ми прегръщаш,
на момиче ме превръщаш,
във ръцете ти се губя -
искаш в тебе да се влюбя.
Попалувай - прегърни ме
и към рая понеси ме!
Уж игра е, а съм в плен -
палиш кожата по мен!
Твоя ще съм дни и нощи -
запази ме дълго още.
Този флирт е тъй прекрасен...
но е толкова опасен...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
