Вятърко
Дъждът отми прахта навред
и литна да почисти небосклона,
а Вятърко с изпрания каскет,
приседна тихо в есенните клони.
Видя отгоре, как врабец игрив
през локвите подгони буболечка,
а охлювче със сребърен молив
сред шумата рисува си пътечка.
Дочу задъханата трепетна бреза
да спори с джанката презряла
за ролята на Вятърко и Есента
и следващото пролетно начало.
Как Вятърко обрулва семената,
а Есента - грижовен градинар,
засажда ги прилежно във земята
и в Май ни ги поднася като дар...
Поседнал да почине, уж за миг,
но не дочакал даже вечерта,
сред спомени и пролетни мечти,
Вятърко в брезичката заспа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
